Текст на песен изпълнявана в една от първите евангелски църкви в България от Иван Вазов

1. Почтено чувство е да негодуваш,
да бъдеш съдия над всички строг,
и с реч от яд пламтяща да бичуваш
недъзи , слабости , разврат, порок.
2.Но има нещо по- добро о брате,
от твоя гняв и благороден бес,
а то е да обичаш подвиг свят е
и много труден , много славен днес.
3.Да ;юбиш е да знаеш да прощаваш,
да имаш в себе си велика мощ;
Да любиш то е храбро да съзнаваш,
че си кат' всички можеби по лош;
4.То значи ти да вярваш в тържеството
на Божий лъч у бедний человек,
Не с дума - с дело да ратуваш със злото,
за язви вместо бич да имаш лек.
5.Да съди всякой знае - злият тоже.
Умразата тя пълни днес света!
Тук трябва любов! - тя само може
Светия кръст да вземе на Христа.
Ив. Вазов издадено е през Септември 1923 г.